Изминалите почивни дни около деня на независимостта на България, Северен Пирин беляза като щастливи, ведри, блещукащи и безметежни - за сбъдване на фантазии и мечти! Насладихме се на залезната, лунна и слънчева светлина по следните маршрути: Съботно се разделихме и поехме в различни посоки... Шого (SHOGO) и сие заходиха към Десилица, 2 713 м н.в. и Каймакчал, 2 754 м н.в.; Митко към Сиврия (Джангал), 2 591 м.н.в и Джано, 2 657 м.н.в. - по рид Горна Джангалица; Румен(excalibur), Стефан (stefan_iliev38) и Валерия (абсурд) към вр. Демиркапийски чуки, 2 647 м н.в.; а ние с Анелия, Румен и Пламен към вр. Джангал (Момини двори), 2 729 м н.в. от Попово езеро. На следващия ден Шогуната пое към Хамбар тепе, 2 502 м н.в., Човеко, 2 333 м н.в. или Джано, 2 657 м.н.в. от Кременския циркус, а нашата група се спря на маршрута към вр. Полежан (Мангър тепе), 2 852 м н.в. и Малък Полежан, 2 823 м н.в.(гребена Обидимски ушици) повече или по-малко слънчево огрян в съчетание с последващо качване към един интересен връх или кота, 2 620 м н.в.(Седлото - от хижаря назован), с последващо слизане към Полежанския и Попово езерен циркус там... На качване имахме много приятна неочаквана среща със съфорумци на превала между върховете Безбог и Полежан (Мангър тепе). Отново приключенията ни дебнеха на всяка крачка, а самите ние се чувствахме като истински откриватели..🙂 " Всякакви хора бродят из планината. Едни вървят като слепци. Те виждат, но очите им са затворени за красотите на нейните долини и върхове. Дошли са в тях по-скоро случайно, по покана на един или друг от групата. Вървят, пъшкат и бършат потта, а мислите им все тегнат към съдържанието на раниците и на запечатаните бутилки в тях. Други гледат, но не виждат, защото вървят като маратонци. Тяхната цел е да стигнат по-скоро на върха, до езерото или най-вече до хижата. Затова тъй често поглеждат ръчните си часовници и нарядко спират за минутен отдих. Върнат ли се в града, те не разправят за виденото в планината, а се хвалят с рекордното време, за което са покрили маршрута. Трети вървят с отворени очи. Те са влюбени в планината и жадно поглъщат нейните красоти. Вървят бавно, често поспират и въздишат пред разгърналата се панорама. Планината сякаш ги обича и им разкрива тайните си. Но и те са слепци с едното око, ако не свързват поетическите си възторзи с миналото на местностите, през които минават. Истинският турист е любознателен. Той чете за планината, интересува се за имената на местностите, разпитва за техния произход, събира древни легенди и пази нейните исторически паметници. Тъй планината заживява в мислите му, става някак по-одухотворена и той свързва миналото с настоящето, а в настоящето проектира бъдещето. " Цитат от "Скици из Рила", "Кръстниците на планината" на Асен Христофоров.